ПРИСЪРБЯ̀ВА МЕ несв.; присърбѝ ме, мин. св. присърбя̀ ме, св., непрех. 1. Изведнъж леко или от време на време започва да ме сърби, започвам да усещам сърбеж; досърбява ме, засърбява ме. Изгорях на плажа и ме присърбява — може би ще се обеля. ● В съчет. със същ. Изведнъж леко или от време на време започва да ме сърби, започвам да усещам сърбеж в определена част на тялото, означена със съществителното. Присърбя ме лявата ръка. Ха, дано да взимам скоро пари!
2. Прен. Обхваща ме силно желание да извърша нещо; досърбява ме, засърбява ме. Беше [Димко] жив, любознателен човек и тия пет години ходи с мнозина войводи .. И като го присърбеше да смени дружината, той казваше: — Свет да видя. Нели съм циганин. Д. Талев, И, 111. — Ти си по-малък от мене, бе — каза някак наставнически Борко и после, като да го присърбя изведнаж, поиска да бодне овчарчето: — Какво, кочът ти нещо е олабавил! М. Марчевски, ГБ, 9-10.